В своето развитие детето преминава през определени фази, всяка от които има свои специфични нужди. Характеристиките на всяка от тях са толкова различни, че преминаванията от една фаза към друга са определени от някои психолози като прераждания. Според Монтесори периодът от раждането до шест години се разглежда като най-интензивен, период на формиращо развитие с трайни когнитивни, социални и емоционални последици. За да си представим какви огромни промени претърпява личността, трябва само да сравним новороденото бебе с шестгодишното дете.

 Последователните нива на образование трябва съответстват на последователните личности на детето. Монтесори методът е ориентиран не към някакви предварително установени принципи, а по-скоро към присъщите характеристики на различните възрасти. От това следва, че самите тези характеристики включват няколко нива.

“Образованието не трябва да се ограничава до търсене на нови методи за предимно безводно предаване на знания, целта му трябва да бъде да се осигури необходимата помощ за човешкото развитие. Този свят се нуждае от “нов  човек”. Затова и животът на човека и неговите ценности трябва да бъдат взети под внимание. Ако „формирането на човека“ се превърне в основата на образованието, тогава координацията на всички училища от ранна възраст до зрялост, от детска градина до университет, възниква като първа необходимост, защото човекът е единство, индивидуалност, която преминава през взаимозависими фази на развитие. Всяка предходна фаза подготвя тази, която следва, създава нейната основа, подхранва енергиите, които подтикват към следващия период от живота.”- М.Монтесори